Стадионът „Лес Кортс“, тържествено открит през 1922 година, поставя началото на израстването на клуба по време на „Златната ера“ (1919/1929). Този прекрасен период бива внезапно прекъснат от избухването на Гражданска война в Испания и последиците от нея. Въпреки това на стадиона предстои да изживее още един величествен период, този с петте купи на Барселона.

Десетилетието между 1919 и 1929 е смятано за „Златна епоха“ в историята на Барселона, когато клуба се слави с играчи като Самитиер, Алкантана, Самора, Сахи, Пиера и Санчо, чийто умения привличат тълпите и клубът започва да се идентифицира с Каталунската националност по време на един взискателен и труден период. На 20 май 1922 година официално е открит новият стадион „Лес Кортс“, който скоро станал известен като „Катедралата на футбола“. Това бил един великолепен стадион с капацитет от 30 000 души, който по-късно бил удвоен до 60 000. На празненствата по случай 25-ата годишнина на клуба през 1924 г., почетени от известния плакат нарисуван от Валенсианския художник Josep Sagrelles, футболен клуб Барселона имал 12 207 членове, което давало предпоставка за светло бъдеще. Пет години по-късно, през сезон 1928/29 Барселона печели първата от многото си титли от Испанската Лига. Връхна точка в един период, в който Барселона спечелва Каталунския шампионат през 1923/24, 1924/25, 1925/26, 1926/27 и 1927/28 и Испанския шампионат през 1924/25, 1925/26 и 1927/28.

По средата на 20-те Барселона страда от предвестията за Гражданската война, която ще бележи идващото десетилетие. На 14 юни 1925 година, по време на диктатурата на Примо де Ривера (испански диктатор от този период), в един домакински мач, на Orfeo Catalan, тълпата започнала да се присмива на Националния Химн на Испания и като репресивна мярка правителството затворило стадиона за шест месеца, който по-късно били намалени до три, и принудили Гампер да подаде оставката си като клубен президент. Пет години по-късно на 30 юли 1930 основателят на клуба починал. Въпреки че продължавал да притежава играчи от нивото на Ventolra, Raich и Escola, клубът навлязъл в период на западък, точно когато политическите конфликти засенчвали спорта сред обществото. Барселона се изправила пред криза на три фронта: финансов, социален (изразяващ се в спад на членовете) и спортен, където въпреки че спечелили Каталунският шампионат през 1929/30, 1930/31, 1931/32, 1933/34, 1935/36 и 1937/38, то успехът в Испания все им убягвал.

Месец след като Гражданската войназапочнала, президентът на Барселона Josep Sunol бива убит от войници на Франко близо до Гуадалахара. За щастие отборът бил на турне в Мексико и САЩ, което въпреки че подобрило финансовото състояние на клуба, също се отразило на изпращането на заточение на половината отбор в Мексико и Франция. На 16 март 1938 година франкистите пускат бомба над клубната обществена сграда и причиняват сериозни поражения. Няколко месеца по-късно Барселона е заета от франкистите като символ на Каталунската националност клубът, който имал само 3486 членове, бил изправен пред редица сериозни проблеми. През март 1940, маркизът на Маса де Аста Енрике Пинейро, близък до режима на Франко, бил назначен за президент. По същото време името на клуба било сменено от английското и оригинално Futbal Club Barcelona на Испанското Club de Futbol Barcelona, (името било окончателното възстановено през 1973), и четирите червени линии на Каталунския герб били намалени до две, като оригиналът не е възстановен до 1949 година.